Комияс е малък крайбрежен град в Кантабрия, но историята му е тясно свързана с испанската аристокрация и с развитието на модернистичната архитектура в края на XIX век. Именно тогава тук започват да се появяват впечатляващи частни резиденции и обществени сгради, поръчани от заможни фамилии. Това превръща Комияс в необичайно място, където традиционната архитектура на Кантабрия се среща с модернизма.
EL CAPRICHO DE GAUDÍ
Първата ни спирка беше El Capricho de Gaudí – една от най-интересните ранни творби на Антони Гауди. Проектирана е между 1883 и 1885 г. като лятна резиденция за Máximo Díaz de Quijano, заможен адвокат и музикант, свързан с влиятелната фамилия на маркизите на Комияс.
Сградата показва много от идеите, които по-късно ще се превърнат в отличителни черти на архитектурата на Гауди. Фасадата е оживена от керамични плочки в зелено и червено, ковани железни елементи и характерните слънчогледови мотиви. Архитектът използва формите не само като украса, а ги превръща в част от цялостния облик на сградата.
Интересна е и организацията на интериора – разположението на помещенията е съобразено със слънчевото изложение и тяхното предназначение. Самият Máximo Díaz de Quijano бил голям любител на музиката и този интерес също намира отражение в детайлите на къщата. За съжаление мебелите не са запазени и стаите са празни.
Градината допълва архитектурната фантазия на Антони Гауди. Озеленяването е съобразено с вилата и нейното разположение, а алеите отвеждат погледа към различни части на къщата, разкривайки нови гледни точки към цветната фасада и характерната кула.
Сред зеленината се усеща спокойствието на някогашната лятна резиденция, създадена за Máximo Díaz de Quijano. Градината не е просто фон на прочутата сграда, а част от замисъла на имението – място за отдих, разходки и наслаждаване на природата.
Именно тук човек може да оцени по-добре как Гауди съчетава архитектура, декоративни детайли и околна среда в едно хармонично цяло.
ДВОРЕЦЪТ СОБРЕЯНО
В непосредствена близост до El Capricho е двореца Собреяно – една от впечатляващите сгради в Комияс. Дворецът е построен в края на XIX век за Antonio López y López, който получава титлата маркиз на Комияс и натрупва огромно състояние от търговията и корабоплаването.
Сградата е проектирана от архитекта Joan Martorell в неоготически стил, но в нея се преплитат и множество други архитектурни влияния. Богатата фасада, кулите, орнаментите и каменната пластика ясно показват амбицията на собственика да създаде представителна резиденция, достойна за неговия обществен статут.
ПАРАКЛИС-МАВЗОЛЕЙ НА МАРКИЗИТЕ НА КОМИЯС
До двореца се намира параклисът и семейният пантеон на фамилията. Той също е дело на Joan Martorell и е замислен като част от аристократичния комплекс. Параклисът не е просто религиозна сграда, а е цялостно художествено произведение. За съжаление двореца и параклиса бяха затворени при нашето посещение в Комияс.
БИВШИЯТ ПАПСКИ УНИВЕРСИТЕТ
На хълм над града се намира бившият Папският университет. Историята му започва в края на XIX век, когато е основана семинария, която постепенно се превръща във важен център за обучение и религиозно образование.
Комплексът е особено интересен и от архитектурна гледна точка. Различни архитекти работят по неговото изграждане и разширяване, а сградите съчетават неоготически и модернистични елементи. Местоположението му над Комияс допълва впечатлението – оттук се откриват красиви гледки към града и околния пейзаж.
Днес, в някогашният Папски университет се помещават пространства за културни и образователни дейности, конференции и събития. Част от комплекса се използва и от CIESE-Comillas – център за изучаване и популяризиране на испанския език и култура.
СТАРАТА ГОТИЧЕСКА ЦЪРКВА
Следващата ни спирка беше руините на старата готическа църква, посветена на Свети Христофор. Храмът е построен през XVI век на мястото на по-ранна църква и в продължение на векове е бил важен религиозен център за местните жители.
Църквата постепенно започва да се руши, а окончателното ѝ изоставяне е свързано с изграждането на нова църква в центъра на Комияс през XVIII век. Днес от стария храм са запазени части от каменните стени и готическите елементи, които напомнят за историята на града преди неговото превръщане в аристократически и туристически център.
Мястото има съвсем различна атмосфера от представителните дворци и модернистичните сгради на Комияс. Сред останките на църквата и тревата около тях се усеща много по-старият пласт от историята на града – преди времето на Гауди, маркизите и богатите летни резиденции.
След големите архитектурни забележителности се върнахме към центъра на Комияс. Градът е компактен и приятен за разходка, а около Plaza del Corro има няколко малки заведения и кафенета.
След няколко часа разглеждане вече имахме нужда от почивка и седнахме в центъра за по бира и начос.
За мен Комияс е интересен най-вече със съчетанието между морски град, аристократична история и архитектурата от края на XIX век. На сравнително малка територия могат да се видят творби на Гауди и други значими архитекти от периода – нещо, което прави посещението му особено интересно.
